"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, заместник-комисар Мара Сантанджело, работи в отдела за спортни престъпления и е част от група приятели, наречена "Армата Бранкалоне".

В интервюто с автора, той споделя, че тенисът играе важна роля в живота на младите хора, като им помага да се справят с успехите и неуспехите. Според него, младежите, които практикуват тенис, развиват зрялост и умения за самостоятелност, благодарение на конкурентната среда и правилата на играта. Тенисът е не само спорт, а и начин за изграждане на характер и социални умения.

Порати подчертава, че в писането, както и в тениса, всеки автор има свой уникален стил. Той споделя, че се вдъхновява от методичния подход на известния писател Стивън Кинг (Stephen King), който му помага да организира своето време и пространство за писане. Идеите за неговите романи често идват, докато тича, което му позволява да освободи ума си и да създаде нови персонажи и сюжети.

В "Singolare femminile" Порати разглежда и динамиката на женския тенис. Той отбелязва, че в момента водещите играчи нямат същото влияние и популярност като предшествениците си, но все пак притежават качества като ангажираност и самочувствие. Въпреки че женският тенис преминава през период на трансформация, той остава важен аспект от спорта.

Авторът също така обсъжда разликите в икономическите условия на мъжкия и женския тенис. Той посочва, че докато наградите на турнири от Голямата шлема са равни, в повечето случаи мъжките турнири привличат повече публика и следователно предлагат по-високи награди. Тази дискусия е важна част от сюжета на романа, в който Порати изразява своето мнение относно необходимостта от по-справедливо разпределение на приходите.

Отношението между Мара и Валерио, което започва в "Спортът на дявола", също е важен елемент в новия роман. След като двамата се разделят, те отново се срещат и възстановяват връзката си, но бъдещето им зависи от решенията, които ще вземат. Порати вярва, че персонажите, както и хората, се променят с времето и обстоятелствата.

Персонажът Феро, вдъхновен от реален италиански тенисист, е пример за упоритост и борба. Порати споделя, че историята на Феро е homage на Роберто Палпачели, който е известен с трудностите и успехите си в спорта.

В романа, Милано играе важна роля, като авторът описва как градът е преминал през различни етапи на развитие. Той акцентира на обикновените хора, които съставят сърцето на града, и на местата, които не са известни, но са важни за местната култура и общество.

Порати събира цитати и афоризми, свързани с тениса, които предшестват главите на романа. Той вярва, че тенисистите и тенисистките имат много да предложат не само в спорта, но и в културен аспект.

Авторът споделя, че има планове за бъдещи произведения, включително продължение на историята на Мара и Валерио, и се надява читателите да проявят интерес към следващата част от трилогията.